неделя, 11 март 2012 г.

Българската икономика и излизането и от кризата


Сн. Автора



Разхождайки се из София наскоро, видях графит със седящ бездействащ млад човек, под когото имаше надпис "Това е бъдещето на младите хора в България" или поне в този смисъл. Всъщност обичаен и естествен процес като намирането на работа, за млад човек в България днес си е цяло събитие. Нещата стават вече драматични, ако говорим за намирането на мотивираща такава... Май вече няма особено значение и дали си образован и способен, просто икономиката ни буксува. Статистиката за безработицата сред младите хора на възраст 18-27 години е стряскаща. Този графит ме накара да се замисля и да потърся решение на този проблем и на хроничната (и задълбочаваща се) бедност на българина. И как няма да се задълбочава, когато липсват или са недостатъчни инвестициите и новите проекти в българските фирми, съответно няма достатъчно доходи, няма потребление и порочният кръг се затваря. Инвестиции липсват, защото продажбите на фирмите са намалели и те се нуждаят от финансиране, за да могат да реализират проектите си. В същото време банките имат високо ниво на капиталова адекватност. Расте с високи темпове и депозитната база. Следователно пари и ликвидност са налице. Банките е крайно време да станат по-либерални в отпускането на инвестиционни заеми за българския бизнес. Предложението, което правя е при отпускането на корпоративни инвестиционни кредити да започнат (най-после) да се вземат предвид бъдещите парични потоци и бъдещата печалба от реализацията на финансирания проект. Ако само това бъде направено възможностите за получаване на финансиране за фирмите се увеличават заначително. Всички ще спечелят от това - бизнесът ще реализира проектите си и ще генерира печалби, ще се създадат нови работни места, като цяло ще нараснат доходите и благосъстоянието, банковата система ще спечели от лихви и такси. Така или иначе целевото усвояване и контрол от страна на банката върху подобен тип кредити е факт. В момента практиката е с крайно консервативен подход да се използват показателите от данъчно декларирани корпоративни отчети за минали периоди и не се вземат предвид тези от бъдещия проект (който ще се проследи целево), а оправданието е изискването на Базел I, II, N-ти. В настоящата информационна икономика трябва да използваме тази уникална за Европа финансова стабилност и най-после да извлечем дивиденти от нея, а не да я имаме на хартия, а младите българи да са без работа или с такава, с която не могат да покрият минималните си потребности.
Според мен финансирането на българския бизнес е спасението за нашата икономика и тогава бихме гледали с недоумение подобен графит, а не с тъга от настоящата истина.


Няма коментари:

Публикуване на коментар