Търговските марки вече не са това, което бяха

Дълги години добавената стойност на търговските марки беше от съществено значение. Т.е. това, което заплащаме само за марката, без да отчитаме характеристиките на продукта, защото тя сама по себе си гарантира качество. В последно време сме свидетели на бавна, но сигурна обезценка на търговските марки. Китай например произвежда и предлага аналози на маркови продукти, които не включват надбавката (добавената стойност) за търговска марка в цената. По този начин клиентът не заплаща за марката. Естествено, една част от китайските (тайвански, индонезийски и т.н.) продукти са със съмнително качество и тяхната употреба понякога води до повече разходи, отколкото е спестено при покупката им. Други обаче не отстъпват по нищо на висококачествените маркови продукти. Всъщност отстъпват им…по цената. Кризата направи така, че все по-широк кръг хора започна да опитва и употребява такива продукти, които сме свикнали да наричаме “куче марка”. И голяма част остават доволни, пък и с повече свободни средства в джоба. Някои от стоките дори имат повече функции и “екстри” от марковите си събратя. Освен това вече е публична тайна, къде предимно и как се произвеждат т.нар. маркови продукти. Наясно сме, че повечето известни марки са пак made in China, просто с поддържано ниво на качество. Някои световно известни търговски марки в условията на мощна конкуренция решиха да снижат своето качество и съответно да са равностойни като цена на не марковите си събратя. Така доброволно от фирмата производител се намалява добавената стойност, която се пада на марката. Разбира се, винаги ще има уникални, висококачествени маркови продукти, които ще бъдат класи над останалите, но те все повече ще отиват към най-горния пазарен сегмент. Докато при ниския и средния сегмент марките с всеки изминал ден се отдалечават от това, което бяха.