събота, 23 май 2009 г.

Блогът на Стефи

http://alota.blog.bg/

вторник, 19 май 2009 г.

TechNews.bg /14 март 2008/ :

Много хора вече не могат да си представят живота без интернет и комуникациите.

Ново проучване на компанията Solutions Research Group определя това психологическо състояние като страх от информационна изолация. 27% от анкетираните са признали, че изпитват силна тревога, ако нямат възможност да използват мобилен телефон или да влязат в интернет. Други 41% ги плаши мисълта за срив на средствата за комуникация, което би ги лишило от връзка с окръжаващия свят. Страхът от информационна изолация обаче има възрастова обусловеност. Колкото по-млади са хората, толкова по-силна е болестта на 21 век. Различни, според годините, са и причините за безпокойство. Хората на средна и по-висока възраст се притесняват от недостъпността на интернет, заради своята професионална дейност и сигурността на работата в мрежата. Младите пък се боят да не загубят виртуалния контакт с приятелите. SRG предлага елементарен тест за оценка на степента на информационна зависимост. Изследователите са дефинирали десет предположения, като в зависимост от отговорите им, хората могат да преценят тежестта на своето информационно заболяване: Където и да се намирате, мобилният телефон е с вас. У дома ползвате по-често мобилен телефон, отколкото стационарен. Ако забравите мобилния си телефон у дома, през целия ден се чувствате сякаш без ръка. Прекарвате средно на ден не по-малко от четири часа в интернет. През седмицата сте използвали услуга като ICQ. Потребител сте на социална мрежа, в която влизате поне един път дневно. Всеки ден животът ви става все по-опасен. Поне един път през последната седмица сте ползвали лаптопа у дома. Вечер получавате и изпращате съобщения чрез мобилен телефон или комуникатор. Всяко съгласие по твърдения 1-8 се оценява с една точка, а 9-тото носи две. Който набере седем и повече точки, се отнася към групата на рисковите хора, за които интернет и средствата за комуникация са неотменна част от живота им.

събота, 16 май 2009 г.

Част II: Брутно национално щастие - емоционален еквивалент на брутния национален продукт.

Брутно национално щастие - емоционален еквивалент на брутния национален продукт. Приносът на телекомуникациите.

Международният институт за управление ( IIM – International Institute ot Management ) от САЩ предлага нов предмет за икономическо изследване – брутно национално щастие. То представлява умствено и емоционално благоденствие на хората, на базата на тяхното преживяване и натрупване на интелектуални, физически и социални ресурси на нацията. Изследване на института показва, че щастливите хора имат по-добро здраве, по-ниско кръвно налягане, по-силен имунитет и висока степен на издръжливост. Те носят по-малко грижи и на националната здравно-осигурителна система. По-лесно се общува с хората с по-добро емоционално и умствено здраве, по-леко се работи с тях, имат по-висок потенциал за вземане на правилни решения, по-производителни са, по-добри са в кризисни ситуации, нововъведения, по-творчески ориентирани са.
Оказва се, че на практика страните с най-висок БНП (брутен национален продукт) на глава от населението съвсем не са начело на нации, мнозинството хора от които определят себе си като щастливи.
Последното столетие донесе множество материални придобивки, но по-малко благоденствие. Много хора са емоционално банкрутирали и нещастни. Животът в нашата съвременна социо-икономическа система изисква изисква все повече състезание и все по-малко прекъсване и почивки. С увеличаване на разходите за живот, на съвкупното търсене и социалното и професионално напрежение, повечето хора живеят в хроничен стрес, болки, нервност, страх или ярост. Терминът “rat race” („безсмислено състезание на безспирни плъхове”) днес е актуален, повече от всякога. Много хора го усещат като напрежение, изтощение или депресия. Причините за това са комплексни – технологични, културни, политически и икономически. Степента и скоростта на промяна донесоха огромно предизвикателство за нации, организации и хора. Всички усещаме нахлуването на тези промени чрез глобалната вече конкуренция, социалното инженерство, политическите и военни конфликти, outsorsing (изнасяне извън първоначалните предели) на мощни икономически и политически субекти. Безпрецедентни глобални инициативи нанасят огромен натиск върху психиката на средностатистическият индивид и домакинство. В някои отношения тези промени са заробили хората и техните инвестиции за цял живот и определят кариерата им и дългосрочните им взаимоотношения.
Използват се измерители като БНП, потребителско поведение и много други подобни, които имат за цел да показват и да са ориентир за икономическото здраве. Не се използват обаче общоприети измерители за благоденствието на човека. То е до голяма степен субективно усещане. Да бъдеш щастлив е продукт на личностно развитие и на социална еволюция. В основата е средата – технологична, културно-социална, икономическа, политическа.
Възниква въпросът какво ни носят съвременните телекомуникации, продукт на информационно-комуникационните технологии. Как влияят на благоденствието на човека. Налице са както множество позитиви, така и някои негативи.