Свобода... Роден съм, за да те опозная. И да те назовавам. Пол Елюар

Търговските марки вече не са това, което бяха

Дълги години добавената стойност на търговските марки беше от съществено значение. Т.е. това, което заплащаме само за марката, без да отчитаме характеристиките на продукта, защото тя сама по себе си гарантира качество. В последно време сме свидетели на бавна, но сигурна обезценка на търговските марки. Китай например произвежда и предлага аналози на маркови продукти, които не включват надбавката (добавената стойност) за търговска марка в цената. По този начин клиентът не заплаща за марката. Естествено, една част от китайските (тайвански, индонезийски и т.н.) продукти са със съмнително качество и тяхната употреба понякога води до повече разходи, отколкото е спестено при покупката им. Други обаче не отстъпват по нищо на висококачествените маркови продукти. Всъщност отстъпват им…по цената. Кризата направи така, че все по-широк кръг хора започна да опитва и употребява такива продукти, които сме свикнали да наричаме “куче марка”. И голяма част остават доволни, пък и с повече свободни средства в джоба. Някои от стоките дори имат повече функции и “екстри” от марковите си събратя. Освен това вече е публична тайна, къде предимно и как се произвеждат т.нар. маркови продукти. Наясно сме, че повечето известни марки са пак made in China, просто с поддържано ниво на качество. Някои световно известни търговски марки в условията на мощна конкуренция решиха да снижат своето качество и съответно да са равностойни като цена на не марковите си събратя. Така доброволно от фирмата производител се намалява добавената стойност, която се пада на марката. Разбира се, винаги ще има уникални, висококачествени маркови продукти, които ще бъдат класи над останалите, но те все повече ще отиват към най-горния пазарен сегмент. Докато при ниския и средния сегмент марките с всеки изминал ден се отдалечават от това, което бяха.

Успешният продукт

Когато пазарът е пренаситен с всякакви продукти, по какъв начин да направим така, че нашият продукт да стане успешен и преди всичко търсен? Има свръхпроизводство на стоки и високо равнище на конкуренция при услугите. Кризата показа, че дори световноизвестни търговски марки срещат затруднения, а и всъщност марките вече не са това, което бяха (очаквайте моя статия по темата). Забелязали ли сте, че предпочитате да пазарувате в даден магазин не защото е по-евтино, а по някаква друга причина - специално отношение от продавача, уникален асортимент, уютна обстановка. Защото днес отвсякъде ни заливат разнообразни реклами и продукти серийно производство. А продуктът на бъдещето е този, който е най-подходящ за всеки от нас и в някаква степен е…индивидуализиран и изцяло съобразен с нашите вкусове и потребности. И това все повече ще е в сила за почти всички продукти (стоки и/или услуги). Високо се ценят уникалните продукти и тяхната добавена стойност се състои именно в детайлите и онези специални характеристики, които ги отличават от другите. Не случайно компаниите със стратегически подход и възможности за иновации въвеждат и използват CRM (Customer Relationship Management – система за управление на взаимоотношенията с клиенти). Така се откриват индивидуалните потребности на клиентите и продуктите на фирмата могат да бъдат “настроени” спрямо всеки отделен клиент. Разбира се, тази система все още е относително скъпа за внедряване от малкия бизнес и свободните професии, но с творчество и желание по отношение на индивидуализация и уникалност на продукта и там могат да се постигнат чудеса.

Българската икономика и излизането и от кризата

Сн. Автора



Разхождайки се из София наскоро, видях графит със седящ бездействащ млад човек, под когото имаше надпис "Това е бъдещето на младите хора в България" или поне в този смисъл. Всъщност обичаен и естествен процес като намирането на работа, за млад човек в България днес си е цяло събитие. Нещата стават вече драматични, ако говорим за намирането на мотивираща такава... Май вече няма особено значение и дали си образован и способен, просто икономиката ни буксува. Статистиката за безработицата сред младите хора на възраст 18-27 години е стряскаща. Този графит ме накара да се замисля и да потърся решение на този проблем и на хроничната (и задълбочаваща се) бедност на българина. И как няма да се задълбочава, когато липсват или са недостатъчни инвестициите и новите проекти в българските фирми, съответно няма достатъчно доходи, няма потребление и порочният кръг се затваря. Инвестиции липсват, защото продажбите на фирмите са намалели и те се нуждаят от финансиране, за да могат да реализират проектите си. В същото време банките имат високо ниво на капиталова адекватност. Расте с високи темпове и депозитната база. Следователно пари и ликвидност са налице. Банките е крайно време да станат по-либерални в отпускането на инвестиционни заеми за българския бизнес. Предложението, което правя е при отпускането на корпоративни инвестиционни кредити да започнат (най-после) да се вземат предвид бъдещите парични потоци и бъдещата печалба от реализацията на финансирания проект. Ако само това бъде направено възможностите за получаване на финансиране за фирмите се увеличават заначително. Всички ще спечелят от това - бизнесът ще реализира проектите си и ще генерира печалби, ще се създадат нови работни места, като цяло ще нараснат доходите и благосъстоянието, банковата система ще спечели от лихви и такси. Така или иначе целевото усвояване и контрол от страна на банката върху подобен тип кредити е факт. В момента практиката е с крайно консервативен подход да се използват показателите от данъчно декларирани корпоративни отчети за минали периоди и не се вземат предвид тези от бъдещия проект (който ще се проследи целево), а оправданието е изискването на Базел I, II, N-ти. В настоящата информационна икономика трябва да използваме тази уникална за Европа финансова стабилност и най-после да извлечем дивиденти от нея, а не да я имаме на хартия, а младите българи да са без работа или с такава, с която не могат да покрият минималните си потребности.
Според мен финансирането на българския бизнес е спасението за нашата икономика и тогава бихме гледали с недоумение подобен графит, а не с тъга от настоящата истина.