Все повече се изменят механизмите в новата
икономика и много от старите модели вече не работят и не дават резултат. Съвременната
социално-икономическа структура е пирамидална. И това важи във всички сфери – в
управлението на държавата, в бизнеса, в корпорациите, в науката, в спорта, в
религиозните организации дори. Начело е един министър-председател, ръководещ например
15 министри, всеки от тях със свои заместници – няколко на брой, още повече ръководители
на държавни агенции и така надолу. В една корпорация има един (двама, трима)
изпълнителни директори, надолу повече директори на управления, още повече ръководители
на региони, на отдели и т.н. до множество „работни пчелички“ на дъното, в
основата на пирамидата. Съответно материално най-много получава най-висшестоящия
и надолу възнаграждението намалява. Проблемите днес в основата си произтичат именно
от тази пирамидална структура на обществото и икономиката.
Какво се случва днес? Променя се икономиката, например веригата за
доставка на стоки, а дори и на услуги.
Изчезват цели междинни звена по нея… И макар в повечето организации да тече
гъвкав процес на непрекъснати промени и оптимизации, работещите там се чувстват
все по-недооценени и стресирани…без доходите им в реално изражение да
нарастват. Не работят справедливо разпределителните механизми – доказателство
за което е това, че богатството на малцина нараства, а на мнозинството
намалява. Свива се делът на средната класа – най-важната за обществото,
гръбначният стълб. Причината за това е пирамидалната структура на
благосъстоянието, в основата на която са армията бедни, принудени на ежедневна
безотказна борба, само за да оцелеят.
Преди кризата структурата в развитите икономики беше такава:
Забелязвате ли как се трансформира в последните години:
Проблемът е, че намалява делът на средната класа, а се
увеличава този на бедните.
Промяна в социално-икономическата структура от пирамидална
на сърцевидна, във видът, в който символизираме любовта и хармонията
Това може да се реализира като хората с повече възможности
трупат богатство не само за себе си, като самоцел, а всеки с повече възможности
помогне на поне още един човек да забогатее със знания, капитал и ноу-хау…като
му даде от своите. При това напълно доброволно, носещо радост в сърцето и
удоволствие от направеното добро.
Най-вече трябва да се научим да ценим в истинския смисъл на
думата, това което имаме в момента, но често ние това не го гледаме, за
съжаление…във всичките му измерения - семейство,
приятели, духовност, култура, познания, потенциал, материални придобивки,
контакти и твърде често действителността ни се губи в утопиите около нас. В забързаното ежедневие, от което (защо ли?) почти никой ден не си спомняме. Някак
си самият околен свят все ни кара да мислим и да ценим на първо място
материалните придобивки и често да си мислим, че те са основа за всичките
други ценности, а именно тук е грешката
ни. Точно поради това е възникнал класическият днешен „rat race“ – въртене в омагьосан
кръг, в повечето случаи без положителни промени. Живеем в
материален свят и материалните придобивки са необходими, но не са водещите, да
обаче в съзнанието ни са водещи и масово ги превръщаме в култ. Това води
до психоза накрая, а пагубното е, че загърбваме духовното в стремежа си към
трупане на богатство. В повечето случаи
безвъзвратно и доброволно се лишаваме от най-стойностните ценности в живота, а
това е най-странното - лишаваме се от добра дума, от любов, от свобода, в много
случаи от семейството си, при това ние сами се лишаваме от тях, без насилие, или поне без
видимо такова… Вместо да действаме от истинската си същност, изпълвайки живота си
с духовни и материални ценности едновременно. Така се създава хармония и баланс,
а в тях е истината. Крайностите са ни вече до болка познати!
