ТРАНСФОРМИРАЩАТА СЕ ИКОНОМИКА

Все повече се изменят механизмите в новата икономика и много от старите модели вече не работят и не дават резултат. Съвременната социално-икономическа структура е пирамидална. И това важи във всички сфери – в управлението на държавата, в бизнеса, в корпорациите, в науката, в спорта, в религиозните организации дори. Начело е един министър-председател, ръководещ например 15 министри, всеки от тях със свои заместници – няколко на брой, още повече ръководители на държавни агенции и така надолу. В една корпорация има един (двама, трима) изпълнителни директори, надолу повече директори на управления, още повече ръководители на региони, на отдели и т.н. до множество „работни пчелички“ на дъното, в основата на пирамидата. Съответно материално най-много получава най-висшестоящия и надолу възнаграждението намалява. Проблемите днес в основата си произтичат именно от тази пирамидална структура на обществото и икономиката.

Какво се случва днес? Променя се икономиката, например веригата за доставка на стоки, а дори и на  услуги. Изчезват цели междинни звена по нея… И макар в повечето организации да тече гъвкав процес на непрекъснати промени и оптимизации, работещите там се чувстват все по-недооценени и стресирани…без доходите им в реално изражение да нарастват. Не работят справедливо разпределителните механизми – доказателство за което е това, че богатството на малцина нараства, а на мнозинството намалява. Свива се делът на средната класа – най-важната за обществото, гръбначният стълб. Причината за това е пирамидалната структура на благосъстоянието, в основата на която са армията бедни, принудени на ежедневна безотказна борба, само за да оцелеят.

Преди кризата структурата в развитите икономики беше такава:

Забелязвате ли как се трансформира в последните години:

Проблемът е, че намалява делът на средната класа, а се увеличава този на бедните.

 Решението, което предлагам:

Промяна в социално-икономическата структура от пирамидална на сърцевидна, във видът, в който символизираме любовта и хармонията

Това може да се реализира като хората с повече възможности трупат богатство не само за себе си, като самоцел, а всеки с повече възможности помогне на поне още един човек да забогатее със знания, капитал и ноу-хау…като му даде от своите. При това напълно доброволно, носещо радост в сърцето и удоволствие от направеното добро.

Най-вече трябва да се научим да ценим в истинския смисъл на думата, това което имаме в момента, но често ние това не го гледаме, за съжаление…във всичките му измерения  - семейство, приятели, духовност, култура, познания, потенциал, материални придобивки, контакти и твърде често действителността ни се губи в утопиите около нас. В забързаното ежедневие, от което (защо ли?) почти никой ден не си спомняме. Някак си самият околен свят все ни кара да мислим и да ценим на първо място материалните придобивки и често да си мислим, че те са основа за всичките други ценности, а именно  тук е грешката ни. Точно поради това е възникнал класическият днешен „rat race“ – въртене в омагьосан кръг, в повечето случаи без положителни промени.  Живеем в материален свят и материалните придобивки са необходими, но не са водещите, да обаче в съзнанието ни са водещи и масово ги превръщаме в култ. Това води до психоза накрая, а пагубното е, че загърбваме духовното в стремежа си към трупане на богатство. В повечето случаи безвъзвратно и доброволно се лишаваме от най-стойностните ценности в живота, а това е най-странното - лишаваме се от добра дума, от любов, от свобода, в много случаи от семейството си, при това ние сами се лишаваме от тях, без насилие, или поне без видимо такова… Вместо да действаме от истинската си същност, изпълвайки живота си с духовни и материални ценности едновременно. Така се създава хармония и баланс, а в тях е истината. Крайностите са ни вече до болка познати!

Част II: Брутно национално щастие - емоционален еквивалент на брутния национален продукт.

Брутно национално щастие - емоционален еквивалент на брутния национален продукт. Приносът на телекомуникациите.

Международният институт за управление ( IIM – International Institute ot Management ) от САЩ предлага нов предмет за икономическо изследване – брутно национално щастие. То представлява умствено и емоционално благоденствие на хората, на базата на тяхното преживяване и натрупване на интелектуални, физически и социални ресурси на нацията. Изследване на института показва, че щастливите хора имат по-добро здраве, по-ниско кръвно налягане, по-силен имунитет и висока степен на издръжливост. Те носят по-малко грижи и на националната здравно-осигурителна система. По-лесно се общува с хората с по-добро емоционално и умствено здраве, по-леко се работи с тях, имат по-висок потенциал за вземане на правилни решения, по-производителни са, по-добри са в кризисни ситуации, нововъведения, по-творчески ориентирани са.
Оказва се, че на практика страните с най-висок БНП (брутен национален продукт) на глава от населението съвсем не са начело на нации, мнозинството хора от които определят себе си като щастливи.
Последното столетие донесе множество материални придобивки, но по-малко благоденствие. Много хора са емоционално банкрутирали и нещастни. Животът в нашата съвременна социо-икономическа система изисква изисква все повече състезание и все по-малко прекъсване и почивки. С увеличаване на разходите за живот, на съвкупното търсене и социалното и професионално напрежение, повечето хора живеят в хроничен стрес, болки, нервност, страх или ярост. Терминът “rat race” („безсмислено състезание на безспирни плъхове”) днес е актуален, повече от всякога. Много хора го усещат като напрежение, изтощение или депресия. Причините за това са комплексни – технологични, културни, политически и икономически. Степента и скоростта на промяна донесоха огромно предизвикателство за нации, организации и хора. Всички усещаме нахлуването на тези промени чрез глобалната вече конкуренция, социалното инженерство, политическите и военни конфликти, outsorsing (изнасяне извън първоначалните предели) на мощни икономически и политически субекти. Безпрецедентни глобални инициативи нанасят огромен натиск върху психиката на средностатистическият индивид и домакинство. В някои отношения тези промени са заробили хората и техните инвестиции за цял живот и определят кариерата им и дългосрочните им взаимоотношения.
Използват се измерители като БНП, потребителско поведение и много други подобни, които имат за цел да показват и да са ориентир за икономическото здраве. Не се използват обаче общоприети измерители за благоденствието на човека. То е до голяма степен субективно усещане. Да бъдеш щастлив е продукт на личностно развитие и на социална еволюция. В основата е средата – технологична, културно-социална, икономическа, политическа.
Възниква въпросът какво ни носят съвременните телекомуникации, продукт на информационно-комуникационните технологии. Как влияят на благоденствието на човека. Налице са както множество позитиви, така и някои негативи.