Кой живее в Младост 5?
Аз живея в Младост 5 :)))
неделя, 3 февруари 2013 г.
вторник, 26 юни 2012 г.
четвъртък, 26 април 2012 г.
Търговските марки вече не са това, което бяха
Дълги години добавената стойност на търговските марки беше от съществено значение. Т.е. това, което заплащаме само за марката, без да отчитаме характеристиките на продукта, защото тя сама по себе си гарантира качество. В последно време сме свидетели на бавна, но сигурна обезценка на търговските марки. Китай например произвежда и предлага аналози на маркови продукти, които не включват надбавката (добавената стойност) за търговска марка в цената. По този начин клиентът не заплаща за марката. Естествено, една част от китайските (тайвански, индонезийски и т.н.) продукти са със съмнително качество и тяхната употреба понякога води до повече разходи, отколкото е спестено при покупката им. Други обаче не отстъпват по нищо на висококачествените маркови продукти. Всъщност отстъпват им…по цената. Кризата направи така, че все по-широк кръг хора започна да опитва и употребява такива продукти, които сме свикнали да наричаме “куче марка”. И голяма част остават доволни, пък и с повече свободни средства в джоба. Някои от стоките дори имат повече функции и “екстри” от марковите си събратя. Освен това вече е публична тайна, къде предимно и как се произвеждат т.нар. маркови продукти. Наясно сме, че повечето известни марки са пак made in China, просто с поддържано ниво на качество. Някои световно известни търговски марки в условията на мощна конкуренция решиха да снижат своето качество и съответно да са равностойни като цена на не марковите си събратя. Така доброволно от фирмата производител се намалява добавената стойност, която се пада на марката.
Разбира се, винаги ще има уникални, висококачествени маркови продукти, които ще бъдат класи над останалите, но те все повече ще отиват към най-горния пазарен сегмент. Докато при ниския и средния сегмент марките с всеки изминал ден се отдалечават от това, което бяха.
петък, 6 април 2012 г.
Успешният продукт
Когато пазарът е пренаситен с всякакви продукти, по какъв начин да направим така, че нашият продукт да стане успешен и преди всичко търсен? Има свръхпроизводство на стоки и високо равнище на конкуренция при услугите. Кризата показа, че дори световноизвестни търговски марки срещат затруднения, а и всъщност марките вече не са това, което бяха (очаквайте моя статия по темата). Забелязали ли сте, че предпочитате да пазарувате в даден магазин не защото е по-евтино, а по някаква друга причина - специално отношение от продавача, уникален асортимент, уютна обстановка. Защото днес отвсякъде ни заливат разнообразни реклами и продукти серийно производство. А продуктът на бъдещето е този, който е най-подходящ за всеки от нас и в някаква степен е…индивидуализиран и изцяло съобразен с нашите вкусове и потребности. И това все повече ще е в сила за почти всички продукти (стоки и/или услуги). Високо се ценят уникалните продукти и тяхната добавена стойност се състои именно в детайлите и онези специални характеристики, които ги отличават от другите. Не случайно компаниите със стратегически подход и възможности за иновации въвеждат и използват CRM (Customer Relationship Management – система за управление на взаимоотношенията с клиенти). Така се откриват индивидуалните потребности на клиентите и продуктите на фирмата могат да бъдат “настроени” спрямо всеки отделен клиент. Разбира се, тази система все още е относително скъпа за внедряване от малкия бизнес и свободните професии, но с творчество и желание по отношение на индивидуализация и уникалност на продукта и там могат да се постигнат чудеса.
неделя, 11 март 2012 г.
Българската икономика и излизането и от кризата
Сн. Автора
Разхождайки се из София наскоро, видях графит със седящ бездействащ млад човек, под когото имаше надпис "Това е бъдещето на младите хора в България" или поне в този смисъл. Всъщност обичаен и естествен процес като намирането на работа, за млад човек в България днес си е цяло събитие. Нещата стават вече драматични, ако говорим за намирането на мотивираща такава... Май вече няма особено значение и дали си образован и способен, просто икономиката ни буксува. Статистиката за безработицата сред младите хора на възраст 18-27 години е стряскаща. Този графит ме накара да се замисля и да потърся решение на този проблем и на хроничната (и задълбочаваща се) бедност на българина. И как няма да се задълбочава, когато липсват или са недостатъчни инвестициите и новите проекти в българските фирми, съответно няма достатъчно доходи, няма потребление и порочният кръг се затваря. Инвестиции липсват, защото продажбите на фирмите са намалели и те се нуждаят от финансиране, за да могат да реализират проектите си. В същото време банките имат високо ниво на капиталова адекватност. Расте с високи темпове и депозитната база. Следователно пари и ликвидност са налице. Банките е крайно време да станат по-либерални в отпускането на инвестиционни заеми за българския бизнес. Предложението, което правя е при отпускането на корпоративни инвестиционни кредити да започнат (най-после) да се вземат предвид бъдещите парични потоци и бъдещата печалба от реализацията на финансирания проект. Ако само това бъде направено възможностите за получаване на финансиране за фирмите се увеличават заначително. Всички ще спечелят от това - бизнесът ще реализира проектите си и ще генерира печалби, ще се създадат нови работни места, като цяло ще нараснат доходите и благосъстоянието, банковата система ще спечели от лихви и такси. Така или иначе целевото усвояване и контрол от страна на банката върху подобен тип кредити е факт. В момента практиката е с крайно консервативен подход да се използват показателите от данъчно декларирани корпоративни отчети за минали периоди и не се вземат предвид тези от бъдещия проект (който ще се проследи целево), а оправданието е изискването на Базел I, II, N-ти. В настоящата информационна икономика трябва да използваме тази уникална за Европа финансова стабилност и най-после да извлечем дивиденти от нея, а не да я имаме на хартия, а младите българи да са без работа или с такава, с която не могат да покрият минималните си потребности.
Според мен финансирането на българския бизнес е спасението за нашата икономика и тогава бихме гледали с недоумение подобен графит, а не с тъга от настоящата истина.
сряда, 24 юни 2009 г.
Електронна граница
Посетете сайта: http://efb.bg
На него ще намерите важна информация за готвени нормативни промени и съответно потенциална заплаха за всеки. Нека се замислим и защитим личната си неприкосновеност, когато използваме съвременните технологии.
На него ще намерите важна информация за готвени нормативни промени и съответно потенциална заплаха за всеки. Нека се замислим и защитим личната си неприкосновеност, когато използваме съвременните технологии.
четвъртък, 11 юни 2009 г.
Как да спестим лесно повече от 7000 лева за 10 години. Начин, достъпен за повечето хора без да е необходимо да разбирате от финанси.
Сн. Автора
Денислав Александров, deniver@abv.bg
Сигурно първото, което ви идва на ум е, че ще се опитам да ви продам някакъв продукт или книга, но не познахте :)
Методът, който ще споделя е лесен и най-важното достъпен, е разбира се изисква се и усилие - под формата на малко дисциплина. За да заделите над 7000 лева е необходимо да направите следните стъпки:
1) Вземете една картонена/пластмасова/метална кутия/буркан, няма значение какво, важното е от нея да си направите касичка за пари. Естествено може да си купите и готова такава, изборът е ваш. Единственото изискване е да не се изкушавате да използвате съдържимото ;)
2) Всеки ден от годината, пускайте вътре по 1 (един) лев. Сигурен съм, че за мнозина отделянето му няма да е значим разход. Важен е обаче психологическият момент, защото по 1 лев на ден не се усеща, обаче 30 лева еднократно на месец, вече действа обезсърчаващо... По този начин в края на годината ще имате 365 лева.
3) От тук нататък въпросът е как да ги инвестираме, за да ги увеличим. В началото на следващата година влагате средствата във взаимен (договорен) фонд за ценни книжа. Повечето големи финансови институции предлагат тази услуга. Инвестициите във взаимен фонд са дългосрочни, с хоризонт над 5 години. Очаквана доходност от такъв средно рисков фонд за подобен хоризонт е обикновено 10-20% на година. Това означава, че в дадена година може да имате доходност от минус 15 % например, а в друга да речем от плюс 25%. Така или иначе всяка година ще добавяте сумата 365 лв. към инвестиционната си сметка във взаимния фонд. Инвестициите във взаимен фонд съдържат и доза риск, при лошо стечение на обстоятелствата е възможно (макар и малко вероятно) част от главницата (365лв .х 10 години=3650 лв.) да изгубите. Хубав момент е, че през последните 2 години (в следствие от световната криза), дяловете на договорните/взаимни фондове паднаха значително и потенциалът за нарастване е голям. Друга лесна алтернатива е да вложите средствата на депозит, макар че така може да очаквате средно годишно между 3% и 10 %.
Примерна таблица за вашата лесна инвестиция със средна доходност 15% / годишно:
* Капитализираната сума представлява общо спестената за предходната година и инвестирана при 15 % годишна доходност;
** Общо включва година по година сбора на вече капитализираната сума
( натрупана от предходните години) и ново спестената през текущата година сума.
Както е видно от табличката при нормално стечение на обстоятелствата след 10 години ще имате 7410 лева (3788 евро), спестени и инвестирани без особени усилия. Примерът е избран от мен, така че да бъде широко достъпен. Вероятно няма да забогатеете, но в тези консуматорски времена спестяването се оказва все по-трудно, пък ако проявим малко творчество става…
Разбира се, при възможност може да заделяте и повече от 1 лев на ден. Тогава и резултатът би бил още по-впечатляващ!
събота, 23 май 2009 г.
вторник, 19 май 2009 г.
TechNews.bg /14 март 2008/ :
Много хора вече не могат да си представят живота без интернет и комуникациите.
Ново проучване на компанията Solutions Research Group определя това психологическо състояние като страх от информационна изолация. 27% от анкетираните са признали, че изпитват силна тревога, ако нямат възможност да използват мобилен телефон или да влязат в интернет. Други 41% ги плаши мисълта за срив на средствата за комуникация, което би ги лишило от връзка с окръжаващия свят. Страхът от информационна изолация обаче има възрастова обусловеност. Колкото по-млади са хората, толкова по-силна е болестта на 21 век. Различни, според годините, са и причините за безпокойство. Хората на средна и по-висока възраст се притесняват от недостъпността на интернет, заради своята професионална дейност и сигурността на работата в мрежата. Младите пък се боят да не загубят виртуалния контакт с приятелите. SRG предлага елементарен тест за оценка на степента на информационна зависимост. Изследователите са дефинирали десет предположения, като в зависимост от отговорите им, хората могат да преценят тежестта на своето информационно заболяване: Където и да се намирате, мобилният телефон е с вас. У дома ползвате по-често мобилен телефон, отколкото стационарен. Ако забравите мобилния си телефон у дома, през целия ден се чувствате сякаш без ръка. Прекарвате средно на ден не по-малко от четири часа в интернет. През седмицата сте използвали услуга като ICQ. Потребител сте на социална мрежа, в която влизате поне един път дневно. Всеки ден животът ви става все по-опасен. Поне един път през последната седмица сте ползвали лаптопа у дома. Вечер получавате и изпращате съобщения чрез мобилен телефон или комуникатор. Всяко съгласие по твърдения 1-8 се оценява с една точка, а 9-тото носи две. Който набере седем и повече точки, се отнася към групата на рисковите хора, за които интернет и средствата за комуникация са неотменна част от живота им.
Ново проучване на компанията Solutions Research Group определя това психологическо състояние като страх от информационна изолация. 27% от анкетираните са признали, че изпитват силна тревога, ако нямат възможност да използват мобилен телефон или да влязат в интернет. Други 41% ги плаши мисълта за срив на средствата за комуникация, което би ги лишило от връзка с окръжаващия свят. Страхът от информационна изолация обаче има възрастова обусловеност. Колкото по-млади са хората, толкова по-силна е болестта на 21 век. Различни, според годините, са и причините за безпокойство. Хората на средна и по-висока възраст се притесняват от недостъпността на интернет, заради своята професионална дейност и сигурността на работата в мрежата. Младите пък се боят да не загубят виртуалния контакт с приятелите. SRG предлага елементарен тест за оценка на степента на информационна зависимост. Изследователите са дефинирали десет предположения, като в зависимост от отговорите им, хората могат да преценят тежестта на своето информационно заболяване: Където и да се намирате, мобилният телефон е с вас. У дома ползвате по-често мобилен телефон, отколкото стационарен. Ако забравите мобилния си телефон у дома, през целия ден се чувствате сякаш без ръка. Прекарвате средно на ден не по-малко от четири часа в интернет. През седмицата сте използвали услуга като ICQ. Потребител сте на социална мрежа, в която влизате поне един път дневно. Всеки ден животът ви става все по-опасен. Поне един път през последната седмица сте ползвали лаптопа у дома. Вечер получавате и изпращате съобщения чрез мобилен телефон или комуникатор. Всяко съгласие по твърдения 1-8 се оценява с една точка, а 9-тото носи две. Който набере седем и повече точки, се отнася към групата на рисковите хора, за които интернет и средствата за комуникация са неотменна част от живота им.
събота, 16 май 2009 г.
Част II: Брутно национално щастие - емоционален еквивалент на брутния национален продукт.
Брутно национално щастие - емоционален еквивалент на брутния национален продукт. Приносът на телекомуникациите.
Международният институт за управление ( IIM – International Institute ot Management ) от САЩ предлага нов предмет за икономическо изследване – брутно национално щастие. То представлява умствено и емоционално благоденствие на хората, на базата на тяхното преживяване и натрупване на интелектуални, физически и социални ресурси на нацията. Изследване на института показва, че щастливите хора имат по-добро здраве, по-ниско кръвно налягане, по-силен имунитет и висока степен на издръжливост. Те носят по-малко грижи и на националната здравно-осигурителна система. По-лесно се общува с хората с по-добро емоционално и умствено здраве, по-леко се работи с тях, имат по-висок потенциал за вземане на правилни решения, по-производителни са, по-добри са в кризисни ситуации, нововъведения, по-творчески ориентирани са.
Оказва се, че на практика страните с най-висок БНП (брутен национален продукт) на глава от населението съвсем не са начело на нации, мнозинството хора от които определят себе си като щастливи.
Последното столетие донесе множество материални придобивки, но по-малко благоденствие. Много хора са емоционално банкрутирали и нещастни. Животът в нашата съвременна социо-икономическа система изисква изисква все повече състезание и все по-малко прекъсване и почивки. С увеличаване на разходите за живот, на съвкупното търсене и социалното и професионално напрежение, повечето хора живеят в хроничен стрес, болки, нервност, страх или ярост. Терминът “rat race” („безсмислено състезание на безспирни плъхове”) днес е актуален, повече от всякога. Много хора го усещат като напрежение, изтощение или депресия. Причините за това са комплексни – технологични, културни, политически и икономически. Степента и скоростта на промяна донесоха огромно предизвикателство за нации, организации и хора. Всички усещаме нахлуването на тези промени чрез глобалната вече конкуренция, социалното инженерство, политическите и военни конфликти, outsorsing (изнасяне извън първоначалните предели) на мощни икономически и политически субекти. Безпрецедентни глобални инициативи нанасят огромен натиск върху психиката на средностатистическият индивид и домакинство. В някои отношения тези промени са заробили хората и техните инвестиции за цял живот и определят кариерата им и дългосрочните им взаимоотношения.
Използват се измерители като БНП, потребителско поведение и много други подобни, които имат за цел да показват и да са ориентир за икономическото здраве. Не се използват обаче общоприети измерители за благоденствието на човека. То е до голяма степен субективно усещане. Да бъдеш щастлив е продукт на личностно развитие и на социална еволюция. В основата е средата – технологична, културно-социална, икономическа, политическа.
Възниква въпросът какво ни носят съвременните телекомуникации, продукт на информационно-комуникационните технологии. Как влияят на благоденствието на човека. Налице са както множество позитиви, така и някои негативи.
Международният институт за управление ( IIM – International Institute ot Management ) от САЩ предлага нов предмет за икономическо изследване – брутно национално щастие. То представлява умствено и емоционално благоденствие на хората, на базата на тяхното преживяване и натрупване на интелектуални, физически и социални ресурси на нацията. Изследване на института показва, че щастливите хора имат по-добро здраве, по-ниско кръвно налягане, по-силен имунитет и висока степен на издръжливост. Те носят по-малко грижи и на националната здравно-осигурителна система. По-лесно се общува с хората с по-добро емоционално и умствено здраве, по-леко се работи с тях, имат по-висок потенциал за вземане на правилни решения, по-производителни са, по-добри са в кризисни ситуации, нововъведения, по-творчески ориентирани са.
Оказва се, че на практика страните с най-висок БНП (брутен национален продукт) на глава от населението съвсем не са начело на нации, мнозинството хора от които определят себе си като щастливи.
Последното столетие донесе множество материални придобивки, но по-малко благоденствие. Много хора са емоционално банкрутирали и нещастни. Животът в нашата съвременна социо-икономическа система изисква изисква все повече състезание и все по-малко прекъсване и почивки. С увеличаване на разходите за живот, на съвкупното търсене и социалното и професионално напрежение, повечето хора живеят в хроничен стрес, болки, нервност, страх или ярост. Терминът “rat race” („безсмислено състезание на безспирни плъхове”) днес е актуален, повече от всякога. Много хора го усещат като напрежение, изтощение или депресия. Причините за това са комплексни – технологични, културни, политически и икономически. Степента и скоростта на промяна донесоха огромно предизвикателство за нации, организации и хора. Всички усещаме нахлуването на тези промени чрез глобалната вече конкуренция, социалното инженерство, политическите и военни конфликти, outsorsing (изнасяне извън първоначалните предели) на мощни икономически и политически субекти. Безпрецедентни глобални инициативи нанасят огромен натиск върху психиката на средностатистическият индивид и домакинство. В някои отношения тези промени са заробили хората и техните инвестиции за цял живот и определят кариерата им и дългосрочните им взаимоотношения.
Използват се измерители като БНП, потребителско поведение и много други подобни, които имат за цел да показват и да са ориентир за икономическото здраве. Не се използват обаче общоприети измерители за благоденствието на човека. То е до голяма степен субективно усещане. Да бъдеш щастлив е продукт на личностно развитие и на социална еволюция. В основата е средата – технологична, културно-социална, икономическа, политическа.
Възниква въпросът какво ни носят съвременните телекомуникации, продукт на информационно-комуникационните технологии. Как влияят на благоденствието на човека. Налице са както множество позитиви, така и някои негативи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)