В тези бурни времена, как да
управляваме най-ефективно активите, които притежаваме? Как да разпределим
средствата си? Къде да вложим спестяванията си? Дали няма да изгубя парите си?
Как да печеля от активите си? Актуални въпроси, които често си задаваме.
Повечето от нас, без да се замислят, когато имат средства над необходимите за
покриване на месечния бюджет на домакинството ги заделят на депозит. Същото става
най-често и при получаване на пари от премия в работата, продажбата на
автомобил, на земеделска земя, на дивиденти или наследство. Напоследък това се случва дори и със средствата,
получени от…продажбата на собствен бизнес… Това е най-лесният и считан за
безрисков начин за съхранение, дори носещ доходност - под формата на лихва. Не
е случайно, че България е рекордьор по депозити и най-вече по темпа на тяхното нарастване. Може
би влагането на всичките средства на депозит е добро решение, но в годините на социализма или
когато те се депозират за кратък времеви период. Държането на всички
спестявания дългосрочно на депозит, обаче не е добра идея в условията на съвременната
динамична информационна икономика. Рискът се намалява, когато средствата се
разпределят. В икономиката за това се използва терминът диверсификация
(разнообразие). Т.е. разпределение на средствата в различни по вид активи. Същевременно
така нарастват възможностите за по-ефективно управление на паричните потоци във
времето. Съществуват много и различни теории за разпределение на активите.
Базирайки се на едно доказало се в практиката, дори в природата правило, представено
още през XIX в. от
Вилфредо Парето [1].
Интерпретиртам правилото на Парето така: В
даден времеви хоризонт при циклично развитие на икономиката, поне един от 5
актива (всеки, участващ с дял от 20%) ще носи 80% от печалбата от всички активи,
взети заедно (или в най-лошия сценарий ще съхрани стойността си).
*Правя уточнението, че предлаганото от мен разпределение е подходящо
само за наистина свободни средства и съдържа определена доза риск!
Предлагам
два варианта за разпределение на активите, в зависимост от техният размер:
I.
За активи на стойност до 50 000 лева/25
000 евро:
1) Пари в брой (20% от активите). И под
пари в брой имам предвид наистина в брой , в банкноти/купюри, съхранявани на
сигурно (за предпочитане тайно)
място. Защо пари в брой? Това са средства, които могат да потрябват при спешни
случаи, дай Боже да са за хубави такива. Като попаднала ни last minute оферта за почивка на
Малдивите например. Освен това в динамичните времена, в които живеем вече не е сигурно утре банките
дали ще отворят врати (пример - Кипър). Ако отворят не е 100 % сигурно дали ще
могат да ни ги изплатят. За по-предприемчивите от нас, точно тези пари в брой
могат да ни донесат огромна печалба от изгодна сделка, която ни поднася съдбата. Спомнете си пак закона на
Парето – и ето как тези 20 % в даден момент могат да донесат 80% от общата
печалба от всичките ни активи. Недостатък на парите в брой – опасност от изкушения, да похарчите
парите или да ги раздадете на заем на неподходящи хора. С две думи, необходима
е дисциплина!
2) Депозит (20%). Все пак банковият
депозит е добро решение за влагане на част от средствата. Притежава известна
сигурност, гарантирани са от държавата до 100 000 евро (поне за момента) и
все пак носят някаква доходност, под формата на лихва. Да не забравяме обаче,
че през по-голямата част от икономическия цикъл, доходността от депозита е
по-ниска от размера на инфлацията. Т.е. в капиталистическата икономика тече
преразпределителен механизъм – от спестителите към кредитополучателите…да, не
знаехте ли!
По-скоро депозитът е остров на сигурност, буфер, подходящ за ползване, когато
от другите активи, текущо доходността е отрицателна.
3) Злато (Gold oz./XAUUSD) с 20% дял. Има поне два варианта да
притежавате злато в портфейла си. Първият е т.нар. Физическо злато.
Количеството му се измерва в oz. (трой
унция, приблизително равна на 31,1 грама). Обръщате се към специализирана
фирма, поръчвате си и ви го доставят. Този начин има предимството, че имате
пред себе си златото, налично е, можете да го пипнете, да му се любувате (ако
това ви носи удоволствие),
да го размените или дадете да ви направят бижута. Както и предимството, да не е
необходимо често да се информирате за цената. Същото обаче има поне 3
недостатъка. Първият недостатък е съхранението – да го опазите от кражба.
Вторият – заплащате ДДС при покупката му. Третият – маржът (разликата) между
цената на която го купувате и тази, на която можете веднага след покупката да
го продадете е голяма. Разбира се, покупката на злато се прави с цел да се
предпазим от хиперинфлация и/или да спечелим от него в тази времева част от
икономическия цикъл, когато неговата цена е висока, а на останалите активи
ниска. Вторият начин да притежавате злато е „на хартия“, т.е. да си купите
злато на борсата (XAUUSD). За
целите на текущото разпределение на активите е по-добре, ако купувате злато „на
хартия“ то да не използвате предлагания от инвестиционните посредници т.нар. ливъридж
(кредитен лост). С две думи – да не използвате покупка на по-голямо количество
от това на 20% от средствата ви, и то без да използвате кредит от посредника!
Златото е суровина (commodity)
на финансовите пазари и цената му има голяма волатилност (движение) за
кратки интервали от време! В случай, че го купите само с ваши средства, ще ви е
необходим не голям буфер от допълнителни средства по сметката ви, който да
покрива волатилността. Важно е да потърсите професионален съвет, в случай че
инвестирате по този начин. Съществуват рискове, с които трябва добре да се
запознаете, както и да прецените дали са подходящи за Вас и дали можете да ги понесете!
4) Взаимни фондове (Mutual funds) – отново 20 %. Представляват добре
диверсифицирани (разнообразни) кошници от активи. Например акции, облигации,
суровини, смесени и др. Инвестициите във взаимен фонд са дългосрочни, с
хоризонт в повечето случаи над 3 или 5 години. Очаквана доходност от такъв
средно рисков фонд за подобен хоризонт е обикновено 10-20% на година. Това
означава, че в дадена година може да имате доходност от минус 15 % например, а
в друга да речем от плюс 25%. Инвестициите във взаимен фонд съдържат и доза
риск, възможно е (макар и в дългосрочен аспект малко вероятно) част от
главницата да изгубите. Хубавото на взаимните фондове е, че са направени за хора,
които не е задължително да разбират от финанси и инвестиции. Управляват се
професионално от портфолио мениджъри и подлежат на контрол от страна на
държавата. Вече на пазара се предлагат и взаимни фондове с възможност дори за
месечно инвестиране на неголеми суми.;
5) Животозастраховане със спестовен характер, а за по-рисково настроените и покупка на акции на компании на борсата. За тези две пера са последните 20% от инвестиционната кошница. За по консервативно настроените индивиди е подходящо всичките 20 % да са в спестовни животозастраховки. Договаряте си подходящ за Вас план със застрахователен агент и от тук нататък застрахователната компания се грижи за средствата по застраховката. Имайте предвид обаче, че сърцевината на застраховката е покритие на риск и запазване на главницата с минимална доходност. Да очаквате да печелите много от застраховка е нереалистично. Обаче моята препоръка е да ги разделите на две части тези 20% - половината в застраховки, другата половина – да си изберете поне 3-4-5 компании на борсата, и да си закупите техните акции. Тук е добре да послушате вътрешния си глас, кой сектор смятате ще е добре за в бъдеще? От какво имате собствени познания? Какво ви привлича? Насочете се на там. Ако сте добър финансов анализатор - разгледайте отчетите на компаниите, ако не разбирате - поискайте професионален съвет. Акциите се представят добре обикновено в периоди на икономически подем и зле в периоди на криза. Обаче е относително, имат обикновено голяма волатилност и често не много логично движение в цената. Обикновено инвестиционният хоризонт е дългосрочен. Важно е да се знае, че инвестициите в акции са рисково занимание! Миналите исторически цени и тенденции не е задължително да се повторят и в бъдеще!
II.
За активи на стойност над 50 000 лева/25
000 евро:
Собствен бизнес
(Вместо или като част от перо Взаимни фондове): Добавям това перо за хората
с по-големи възможности. Съответно се предполага това да са по-добри
професионалисти. По-инициативни и творчески ориентирани личности. Създаването и
поддържането на собствен бизнес е цяло изкуство и изисква специфични
организаторски, творчески умения, управление на риск, познания по икономика,
търговски умения и т.н.
Недвижими имоти (Като
част от перо Животозастраховане със спестовен характер): При стойност на
активите над 50 000 лв., би следвало да се замислите и за инвестиция в
недвижими имоти за до 20% от тях. Дори, ако имате по-малка сума, бихте могли да
купите добра селска къща/вила или земеделска земя. Районът обаче е добре да се
познава, поради различни особености и рискове. При по-голяма свободна сума може
да се закупи перспективна жилищна или търговка площ. Тук имам предвид недвижим
имот, който е инвестиция и е нещо различно от жилището, в което живеете. Все
пак да не забравяме, че имотът обикновено изисква поддръжка след придобиването му
и съответно разходи, а понякога и време.
Идеята на такова разпределение на средствата в поне пет вида различни
активи е запазване стойността на парите във времето, освен това - когато се появи нужда от средства (за
обучение, сватба, бал, автомобил, екскурзия в чужбина) да има поне един актив,
който се представя добре и в дадения момент е подходящо изгодно да се
ликвидира за целта.
[1] Закон на Парето
от Уикипедия, свободната енциклопедия
В края на 19 в. италианският икономист и социолог Вилфредо
Парето, формулира
едно правило, което остава в социологията под името “Правилото 80-20”
или “Закон за елита”, или още, “Закон на Парето”. То гласи
следното: Във всяко общество, 20% от
хората произвеждат 80% от ползите и печалбите. На другия край на кривата, 20%
от хората създават 80% от проблемите и
загубите. Това е глобалната гледна точка на Закона на Парето. Може да се интерпретира и в по-микро мащаб,
като му се придаде следното значение: "във всяко едно начинание, 20% от
вкараните ресурси в проект допринасят за 80% от изходния резултат." Този
закон може да се интерпретира също така за целите на Управление на контрола или
Управление на Риска както следва " По-рядко срещаните явления предизвикват
най-големи проблеми" или "относително малък брой възможни причини
обикновено предизвикват мнозинството на проблемите или дефектите".
Няма коментари:
Публикуване на коментар